Не ми се говори за качеството на музиката... нито дори за странно сложените изпълнителки, даже няма да говоря за текстовете на песните. Искам да споделя за феновете... Представете си следната картинка - море като огледало, лек, прохладен ветрец. Щурчета просвирват в тревата, горичката шумули, небето е яркосиньо с червеникави багри от залязващото слънце. Навътре в гората две три палатки със столчета отпред. Хора се наслаждават на спокойствието, долу вдясно, някой особено нетърпелив е запалил слаб огън, който дими леко със прозрачен синкав дим.
От някъде се дочува глух тътен - всички стреснато се оглеждат за облаци и гръмотевична буря, но небето е ясно и няма изгледи да вали. Тътена обаче продължава и се усилва. След малко сред облак прах насред гората се появяват един-два джипа и две-три коли. Тътена съвсем ясно се чува от втория джип. От колите се изсипват по 4 неща с размер Джаба и нагоре. Грохота от джипа се усилва от отворените врати и тези които бързо им свикват ушите разпознават музикални инструменти, но нищо определено все още. Стреснатите обитатели на горичката се споглеждат през дърветата. Щурците ги няма.
Това е началото... нещо като "В една далечна галактика...". Истината е, че по някаква причина стандартния фен на чалгата не забелязва нищо и никой друг, като правило кара джип защото иначе не е мъж, а размерите му (не на джипа - на чалга фен-а) обезателно трябва да са колосални. Как иначе ще носи веригата около врата си (това е и причината да няма врат в повечето случаи - не е удобно). Гореописаната сцена някъде към 4:30 сутринта се прелива в диви крясъци, подсвирквания и фалшиво пеене на псевдо гръцки и става ясно, че тази нощ е пропиляна за желаещите сън.
В крайна сметка, независимо от предположението ми, че човешки същества не могат да изкарат две поредни такива нощи се оказва, че чалга фенът може много. Много да пие, много да пее, много да носи... всичко по много. Четвърта поредна вечер - всички скромни обитатели на палатки в района са опитали да говорят с чалга феновете без успех, но вече посвикват и нещата се канализират, но неподозирано се е задала заветната петък вечер. Никой не знае как е станало... но - станалото станало. Към първата група от фенове се добавят още 4, всяка сама за себе си, нареждат се буквално един до друг, но... не заедно. Всеки със своите джипове и крясъци и фалшиво пеене. Има песни на сръбски, гръцки, дори и български, чалга с акордеони, техно чалга, рап чалга... едновременно. По някаква причина всяка група чува само своята си музика, макар да е очевидно, че всичките са се сляли в едно и никой страничен наблюдател не може да определи кой какво се опитва да слуша. Също странно е, че всяка група не забелязва останалите. Наистина. Минават едни през други без да се видят или чуят.
След това преживяване - все едно ми е какви са изпълнителите, също и текстовете, вече съм предубеден.
Освен това ми писна да се будя с дъх на кафе и спомени в главата...
