Няма как да не съжалявам, че не наблегнах в училище, а и в университета на химията. Поне две причини мога да посоча - едната, естествено, е че щях да имам значително по-добър успех в някои дисциплини ако разбирах какво аджеба кара тези сулфамиди да се свързват с онези железа например. Ако оставя настрана обаче удовлетворението от осъзнаването на някои процеси (а също и оценката в дипломата ми) има и друга причина да ми се иска да бях учил повече.
Например - какво да изпием, когато всяка клетка от тялото поиска да покаже, че обича. Не говоря за обичайните мускулни спазми - коремни болки (свит на топка корем) или сърдечни проблеми (аритмии и прочее), те са преодолими и сме свикнали да ги приемаме нормално. Говоря за случаите, когато това премине всички граници. Когато гръбнака ти се опита да експлодира и да разпръсне цялото тяло, а всяко кръвно телце трепери неудържимо в опита си да изкрещи чувствата си (не се очакваше да има такива, знам). Според мен това е медицински случай и определено е химичен проблем. Няма как да не е. Още повече, че е очевидно, че проблема е лечим - едва 2 часа по-късно всичко функционира нормално, гръбнака си разпределя импулсите и помен няма от опита на тялото да се разпадне на атоми. Честито на всички, които днес празнуват, а ако някой разбира повече от химия - моля да ми обясни някои от процесите, а също и защо има хора при които посоченото по-горе нарушение на химичния баланс съществува и защо има хора които изглежда са имунизирани?